5.06.2011 г., 12:27

Нощта на нашата любов

745 0 0

НОЩТА НА НАШАТА ЛЮБОВ

 

        Нощта дойде, щастлива, многозвездна...

Погледна ни, присвивайки очи…

     От Космоса Вълшебницата  слезна

и нас на Седмото небе качи!

 

Аз в тази нощ целунах твойте устни.

Докоснахме се с длани и души!

Не бяхме в Първата любов изкусни...

Но в щастието бяхме до уши!

 

А любовта бе сто карата, чиста...

С романтика красива и със страст.

Неопетнена, слънчева, лъчиста!

Която бе за първи път при нас!

 

Звездите и небето с  нас трептяха...

Луната се усмихваше със нас!

Вълшебните ни мигове не спряха…

Ний от хипнозата ù  бяхме в транс.

 

Аз тази наша нощ до края  си ще помня!

Роди се в нея нашата любов...

И колчем аз за нея си припомня,

на всичко земно аз за нея съм готов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...