Jun 5, 2011, 12:27 PM

Нощта на нашата любов

  Poetry » Love
749 0 0

НОЩТА НА НАШАТА ЛЮБОВ

 

        Нощта дойде, щастлива, многозвездна...

Погледна ни, присвивайки очи…

     От Космоса Вълшебницата  слезна

и нас на Седмото небе качи!

 

Аз в тази нощ целунах твойте устни.

Докоснахме се с длани и души!

Не бяхме в Първата любов изкусни...

Но в щастието бяхме до уши!

 

А любовта бе сто карата, чиста...

С романтика красива и със страст.

Неопетнена, слънчева, лъчиста!

Която бе за първи път при нас!

 

Звездите и небето с  нас трептяха...

Луната се усмихваше със нас!

Вълшебните ни мигове не спряха…

Ний от хипнозата ù  бяхме в транс.

 

Аз тази наша нощ до края  си ще помня!

Роди се в нея нашата любов...

И колчем аз за нея си припомня,

на всичко земно аз за нея съм готов.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...