23 янв. 2007 г., 12:18

Нощта се наваля... 

  Поэзия
557 0 12

Нощта се наваля, 
заляла тънката луна.
Беззвучна плака тишина,
във скута ми стаена.
Нощта е птица без крила,
от календарът лист откъснат.
Невиждаща, прииждаща мъгла,
и вик подтискан и изригнат...
В поробеност се ражда самота,
когато тихо шепнат мислите,
когато стене зад воал нощта,
се навалява във  очите.
Нощта се наваля...
изплака  във горчивина сълзите.
А тихичко на прага ми запя,
на утрото усмивката с лъчите.  









 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??