Нощта се наваля...

Jan 23, 2007, 12:18 PM

Poetry

648 0 12

Нощта се наваля,
заляла тънката луна.
Беззвучна плака тишина,
във скута ми стаена.
Нощта е птица без крила,
от календарът лист откъснат.
Невиждаща, прииждаща мъгла,
и вик подтискан и изригнат...
В поробеност се ражда самота,
когато тихо шепнат мислите,
когато стене зад воал нощта,
се навалява във очите. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Нощта се наваля...

Want to read more?

Random works