16 янв. 2008 г., 16:55

Носни кърпи

865 0 19
 

 

 

        Пари съм отделил - грижовно,

        но не за сладки, а за носни кърпи.

        На улицата ще застана отговорно

        и там ще ги раздавам, милосърдно.

 

        Че достатъчно и мен ме натъжава,

        твърде честата, епична гледка:

        Когато някой наблюдавам,

        как спира се, и грубо се изсеква.

 

        Ей така, на пътя, тротоара,

        но вечно в близост до стълба,

        и после пръстите към ствола му протяга,

        в желание да подсуши ръка.

 

        А те се впиват погнусени във бетона,

        нежеланото от кожа да изтрият,

        и случва се дори и панталонът,

        да съумее всичко да попие.

 

        Недейте, Хора! Не така брутално!

        Не хвърляйте парчетата си същност!

        Ето ме, на пътя съм застанал,

        и кърпи днес раздавам, милосърдно.

 

        Смилете се и в мекото ги приберете!

        Не ги убивайте във сивотата на стълба!

        Аз съм тук, към мен се протегнете.

        Уханна кърпа да ви подаря!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лелеееееееееееее, е не, нееее! Ако не беше жалко вдъхновението ти, ще ше да е супер! Но стихото е супер! Поздрави! Уау, браво на теб!
  • Aко знаеш...
    От дете обмислям такава носно-кърпова акция.
    Изпревари ме, но се радвам, че си точно ти,
    съгражданино!

    поздрав!
  • Благодаря за прочита, и разбирането.
  • Ей,Дидо ти ме разби направо!
    Уникален стих,а и смисълът му е дълбок!
    Наистина усмихва, но и замисля!
    Поздрав!
  • Твоето вдъхновение направо ме втрещи!Нямаше да ми хрумне такава идея признавам си.
    Но браво за хрумката,пък и да го напишеш съвсем не е лесно!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...