16 янв. 2008 г., 16:55

Носни кърпи

860 0 19
 

 

 

        Пари съм отделил - грижовно,

        но не за сладки, а за носни кърпи.

        На улицата ще застана отговорно

        и там ще ги раздавам, милосърдно.

 

        Че достатъчно и мен ме натъжава,

        твърде честата, епична гледка:

        Когато някой наблюдавам,

        как спира се, и грубо се изсеква.

 

        Ей така, на пътя, тротоара,

        но вечно в близост до стълба,

        и после пръстите към ствола му протяга,

        в желание да подсуши ръка.

 

        А те се впиват погнусени във бетона,

        нежеланото от кожа да изтрият,

        и случва се дори и панталонът,

        да съумее всичко да попие.

 

        Недейте, Хора! Не така брутално!

        Не хвърляйте парчетата си същност!

        Ето ме, на пътя съм застанал,

        и кърпи днес раздавам, милосърдно.

 

        Смилете се и в мекото ги приберете!

        Не ги убивайте във сивотата на стълба!

        Аз съм тук, към мен се протегнете.

        Уханна кърпа да ви подаря!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лелеееееееееееее, е не, нееее! Ако не беше жалко вдъхновението ти, ще ше да е супер! Но стихото е супер! Поздрави! Уау, браво на теб!
  • Aко знаеш...
    От дете обмислям такава носно-кърпова акция.
    Изпревари ме, но се радвам, че си точно ти,
    съгражданино!

    поздрав!
  • Благодаря за прочита, и разбирането.
  • Ей,Дидо ти ме разби направо!
    Уникален стих,а и смисълът му е дълбок!
    Наистина усмихва, но и замисля!
    Поздрав!
  • Твоето вдъхновение направо ме втрещи!Нямаше да ми хрумне такава идея признавам си.
    Но браво за хрумката,пък и да го напишеш съвсем не е лесно!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...