dodic (Деян Димитров)
266 1705
Jan 16, 2008, 4:55 PM

Носни кърпи  

  Poetry
683 0 19
 

 

 

        Пари съм отделил - грижовно,

        но не за сладки, а за носни кърпи.

        На улицата ще застана отговорно

        и там ще ги раздавам, милосърдно.

 

        Че достатъчно и мен ме натъжава,

        твърде честата, епична гледка:

        Когато някой наблюдавам,

        как спира се, и грубо се изсеква.

 

        Ей така, на пътя, тротоара,

        но вечно в близост до стълба,

        и после пръстите към ствола му протяга,

        в желание да подсуши ръка.

 

        А те се впиват погнусени във бетона,

        нежеланото от кожа да изтрият,

        и случва се дори и панталонът,

        да съумее всичко да попие.

 

        Недейте, Хора! Не така брутално!

        Не хвърляйте парчетата си същност!

        Ето ме, на пътя съм застанал,

        и кърпи днес раздавам, милосърдно.

 

        Смилете се и в мекото ги приберете!

        Не ги убивайте във сивотата на стълба!

        Аз съм тук, към мен се протегнете.

        Уханна кърпа да ви подаря!

 

 

 

 

 

© Деян Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Лелеееееееееееее, е не, нееее! Ако не беше жалко вдъхновението ти, ще ше да е супер! Но стихото е супер! Поздрави! Уау, браво на теб!
  • Aко знаеш...
    От дете обмислям такава носно-кърпова акция.
    Изпревари ме, но се радвам, че си точно ти,
    съгражданино!

    поздрав!
  • Благодаря за прочита, и разбирането.
  • Ей,Дидо ти ме разби направо!
    Уникален стих,а и смисълът му е дълбок!
    Наистина усмихва, но и замисля!
    Поздрав!
  • Твоето вдъхновение направо ме втрещи!Нямаше да ми хрумне такава идея признавам си.
    Но браво за хрумката,пък и да го напишеш съвсем не е лесно!
  • Дали ще ти стигнат отделените пари?!! Поздрав за идеята и стискаме палци поне един-двама от "героите" да прочетат написаното
  • Браво!!!
    Чудесно казано!!!
  • Да се смееш ли, да плачеш ли...Браво, Деян!
  • !!!!Ей това е!И неприятния навик да вмъкнеш в звучна поезия!Дори не ме погнуся да чета,а така истинскио е написано.Видях го.
    Поздрав!
  • Опитах се да погледна хумористично на този стих,но ми е малко трудно.Знаеш ли защо?Защото е до болка реален.Предизвика у мен толкова различни асоциации,че си представям много изхвърлени "парчета същност".А това е страшно!Харесва ми стиха ти,а още повече харесвам идеята.
  • Леееле! От прозата-поезия- талант!
  • Благодаря ви за прочита.
    Людмила, идеята ти е напълно осъществима.
  • Браво!!!
  • Такава е реалността!Дано някой сополив любител на нежни стихове да го прочете!
  • Чудесно,Деян!Аз имам по-друга идея от твоята.Вместо меки кърпички,да застана и аз там с една метла,и с нея да ги позабърсвам,като с четка.Усмивки!
  • Трябваше някой да го каже и напише! !! !
    Браво, Деян! Подкрепям те, ще раздавам и аз...
    с обич за теб.
  • "Недейте, Хора! Не така брутално!" е сериозния ми отговор, а другия...
    "Не!!!Не, очите ми! Защо ми го причинявате, аз исках само да се разходя?!"---хихихи
  • Ех, ами това си е живия живот, за жалост обаче!
    Толкова истинно и образно,
    че ми идва до тебе да се наредя
    и кърпички на тези хора да раздавам!
  • Ееее, това може да се нарече и "Ода за сопола".... ха-ха-ха, развесели ме, защото всички сме чада на бай Ганьо и има нужда да се превъзпитаме
Random works
: ??:??