Носталгично
Вдън земя запиля се по съмнало,
първи петли края белязаха.
Не последва потоп, нито гръмна,
само вятър - внезапно излязъл -
грабна думи, усмивки и спомени,
завъртя ги в безреден въртоп.
Зейна пропаст - дълбока, огромна.
Няма спиране. Ех, живот!
Пуста ще бъде пътеката,
водеща все до ръба.
Времето, казваш, изтекло е...
Ах, ти, "шальная молодость моя".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванка Гичева Все права защищены
