Ивана59 (Иванка Гичева)
230 5445
Jun 7, 2011, 7:07 PM

Носталгично 

  Poetry
579 0 3

Вдън земя запиля се по съмнало,
първи петли края белязаха.
Не последва потоп, нито гръмна,
само вятър -  внезапно излязъл -
грабна думи,  усмивки и спомени,
завъртя ги в безреден въртоп.
Зейна пропаст - дълбока, огромна.
Няма спиране. Ех, живот!

Пуста ще бъде пътеката,
водеща  все до ръба.
Времето, казваш,  изтекло е...
Ах, ти, "шальная молодость моя".

© Иванка Гичева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??