Вдън земя запиля се по съмнало,
първи петли края белязаха.
Не последва потоп, нито гръмна,
само вятър - внезапно излязъл -
грабна думи, усмивки и спомени,
завъртя ги в безреден въртоп.
Зейна пропаст - дълбока, огромна.
Няма спиране. Ех, живот!
Пуста ще бъде пътеката,
водеща все до ръба.
Времето, казваш, изтекло е...
Ах, ти, "шальная молодость моя".
© Иванка Гичева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
