Носталгично

Jun 7, 2011, 7:07 PM

Poetry

633 0 3

Вдън земя запиля се по съмнало,
първи петли края белязаха.
Не последва потоп, нито гръмна,
само вятър - внезапно излязъл -
грабна думи, усмивки и спомени,
завъртя ги в безреден въртоп.
Зейна пропаст - дълбока, огромна.
Няма спиране. Ех, живот!

Пуста ще бъде пътеката,
водеща все до ръба.
Времето, казваш, изтекло е...
Ах, ти, "шальная молодость моя".

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2011-06-07T22:47:35+03:00

Поздрав!
doreto66 (Дора Павлова)

2011-06-07T21:24:00+03:00

неее, не е изтекло!
честит ден рожден, пораснало момиче!
Ена (Елена Гоцева)

2011-06-07T19:13:58+03:00

Много добре предадена носталгия, !
Хубав, стих, харесах!

Носталгично

Свързани произведения

Comments

Random works