Ивана59 (Иванка Гичева)
230 5445
7.06.2011 г., 19:07 ч.

Носталгично 

  Поезия
580 0 3

Вдън земя запиля се по съмнало,
първи петли края белязаха.
Не последва потоп, нито гръмна,
само вятър -  внезапно излязъл -
грабна думи,  усмивки и спомени,
завъртя ги в безреден въртоп.
Зейна пропаст - дълбока, огромна.
Няма спиране. Ех, живот!

Пуста ще бъде пътеката,
водеща  все до ръба.
Времето, казваш,  изтекло е...
Ах, ти, "шальная молодость моя".

© Иванка Гичева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??