Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18080
27 янв. 2020 г., 10:13

Носталгично 

  Поэзия
842 3 8

Сънувах, че са цъфнали * салкъмите,
Балканът грее. Булка в снежно бяло.
Събудих се. Цъфтят, ама налъмите...
Прескочи такт сърцето ми примряло.

 

В съня видях гора и сини камъни,
и борове без край и без начало.
Събудих се. Така боли от нямане,
хвърчило е душата, в болно тяло.

 

Лети и гъделичка алпинистите,
опашка пеперудена развяло.
И със скиорите лети, по пистите,
градът отдолу се усмихва, вяло.

 

А тук е равно. Като огледалото,
ни камъче, ни прашка, все е цяло.
Задъхвам се, в небето - посивялото,
се взирам. За хвърчило, отлетяло...

 

--------------------------------------

*Салкъм -Остар.-Акация

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Марго, Силвенце, Веси, благодаря ви! Извинявам се, за закъснелият отговор, момичета!
  • Отлита, рее се и когато дръпнеш въженцето, пак се връща, Наде.
  • Стихотворението ти замисля и вдъхновява със своята красива тъга. Хареса ми! Поздрави!
  • Интереснооо... Тази вечер сте оригинални.
  • Смуути, Гени, благодаря ви, момичета! Вече второ писание ми коментираш с тази противна думичка, сенсей (безнадежност). Вече започвам да се замислям.
  • Хареса ми в стройната си безнадеждност и лирически устрем към недостижимото.
  • "Хвърчило е душата в болно тяло" - доста образно, тъжно, но хубаво.
  • Веднъж прескочи ли сърцето, ходи гони хвърчилата после...
Предложения
: ??:??