27 янв. 2020 г., 10:13

Носталгично

1.4K 3 8

Сънувах, че са цъфнали * салкъмите,
Балканът грее. Булка в снежно бяло.
Събудих се. Цъфтят, ама налъмите...
Прескочи такт сърцето ми примряло.

 

В съня видях гора и сини камъни,
и борове без край и без начало.
Събудих се. Така боли от нямане,
хвърчило е душата, в болно тяло.

 

Лети и гъделичка алпинистите,
опашка пеперудена развяло.
И със скиорите лети, по пистите,
градът отдолу се усмихва, вяло.

 

А тук е равно. Като огледалото,
ни камъче, ни прашка, все е цяло.
Задъхвам се, в небето - посивялото,
се взирам. За хвърчило, отлетяло...

 

--------------------------------------

*Салкъм -Остар.-Акация

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Марго, Силвенце, Веси, благодаря ви! Извинявам се, за закъснелият отговор, момичета!
  • Отлита, рее се и когато дръпнеш въженцето, пак се връща, Наде.
  • Стихотворението ти замисля и вдъхновява със своята красива тъга. Хареса ми! Поздрави!
  • Интереснооо... Тази вечер сте оригинални.
  • Смуути, Гени, благодаря ви, момичета! Вече второ писание ми коментираш с тази противна думичка, сенсей (безнадежност). Вече започвам да се замислям.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...