Носталгично
Сънувах, че са цъфнали * салкъмите,
Балканът грее. Булка в снежно бяло.
Събудих се. Цъфтят, ама налъмите...
Прескочи такт сърцето ми примряло.
В съня видях гора и сини камъни,
и борове без край и без начало.
Събудих се. Така боли от нямане,
хвърчило е душата, в болно тяло.
Лети и гъделичка алпинистите,
опашка пеперудена развяло.
И със скиорите лети, по пистите,
градът отдолу се усмихва, вяло.
А тук е равно. Като огледалото,
ни камъче, ни прашка, все е цяло.
Задъхвам се, в небето - посивялото,
се взирам. За хвърчило, отлетяло...
--------------------------------------
*Салкъм -Остар.-Акация
© Надежда Ангелова All rights reserved.
