31 дек. 2013 г., 17:05

Носталгия

694 0 0

Носталгия

 

О, там, под праха на неспирния ход...

Някъде там изгуби се лятото...

Ах ти, тъй обръгнал живот,

как разпиля на живеца му ятото!

 

А помня още тревите му луди, зелени,

житата, които прошепваха с глас,

когато, среднощни и тъй устремени,

пилеят ги ветри - клас подир клас...

 

И спомням си още зората червена,

пропукала с вени небесния свод,

нозете ми боси по пръст оросена -

задъхана младост пред назряващ живот...

 

А днес как далечно е лятото

и как е далечен на житата гласът,

нозете обути са, впрегнати в името

на неспирния ход да раздигат праха!

 

О, там, под праха на неспирния ход...

Някъде там изгуби се лятото...

Ах ти, тъй обръгнал живот,

как разпиля на живеца му ятото!

 

Но зная, отвъд тези прашни завеси

отново тревите зелени струят,

житата говорят, нозете са боси,

зорите у детски зеници горят!...

 

2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...