Носталгия
О, там, под праха на неспирния ход...
Някъде там изгуби се лятото...
Ах ти, тъй обръгнал живот,
как разпиля на живеца му ятото!
А помня още тревите му луди, зелени,
житата, които прошепваха с глас,
когато, среднощни и тъй устремени,
пилеят ги ветри - клас подир клас...
И спомням си още зората червена,
пропукала с вени небесния свод,
нозете ми боси по пръст оросена - ...