Носталгия

О, там, под праха на неспирния ход...

Някъде там изгуби се лятото...

Ах ти, тъй обръгнал живот,

как разпиля на живеца му ятото!

А помня още тревите му луди, зелени,

житата, които прошепваха с глас,

когато, среднощни и тъй устремени,

пилеят ги ветри - клас подир клас...

И спомням си още зората червена,

пропукала с вени небесния свод,

нозете ми боси по пръст оросена -

задъхана младост пред назряващ живот...

А днес как далечно е лятото

и как е далечен на житата гласът,

нозете обути са, впрегнати в името

на неспирния ход да раздигат праха!

О, там, под праха на неспирния ход...

Някъде там изгуби се лятото...

Ах ти, тъй обръгнал живот,

как разпиля на живеца му ятото!

Но зная, отвъд тези прашни завеси

отново тревите зелени струят,

житата говорят, нозете са боси,

зорите у детски зеници горят!...

2012 г.