14 дек. 2008 г., 06:52

Носталгия за Свободата

843 0 5
Караджата го няма.
Караджата умря.
И дружината вярна
я няма вече.
И България плаче
с горчиви сълзи.
(За какво умряхте,
славни момчета?!?)

Вместо да поемем
нещата в ръце,
все нещо ни е криво,
все някой ни е виновен,
все търсиме отвън
да ни помогнат
и хленчиме само,
и превиваме гръб,
и раболепничим лигаво,
и проституираме...
Сами си подлагаме
главата в ярем!
И ако още
така продължаваме,
някой ден ще осъмнем
без държава даже.

Караджата го няма.
Караджата умря.
И дружината вярна
я няма вече.
И България плаче
с горчиви сълзи.

Народе,
Караджата умря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Деспод!
  • Много силен стих Латинче,вик е,писък е...протест и несъгласие със днешната реалност!
    Поздравявам те за позицията и прекрасния стих!
  • Благодаря ви много!!!
  • Вик е стихът ти! Поздравявам!
  • Така е, защото от шестстотин и кусор години сме нечии роби, а такива хора, като Караджата вече не се раждат. Ако случайно пък се роди, то хищниците се събират заедно и го изяждат.

    Поздрав за стихотворението!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...