Носталгия за Свободата
Караджата умря.
И дружината вярна
я няма вече.
И България плаче
с горчиви сълзи.
(За какво умряхте,
славни момчета?!?)
Вместо да поемем
нещата в ръце,
все нещо ни е криво,
все някой ни е виновен,
все търсиме отвън
да ни помогнат
и хленчиме само,
и превиваме гръб,
и раболепничим лигаво,
и проституираме...
Сами си подлагаме
главата в ярем!
И ако още
така продължаваме,
някой ден ще осъмнем
без държава даже.
Караджата го няма.
Караджата умря.
И дружината вярна
я няма вече.
И България плаче
с горчиви сълзи.
Народе,
Караджата умря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка-Златна Всички права запазени
