14.12.2008 г., 6:52

Носталгия за Свободата

841 0 5
Караджата го няма.
Караджата умря.
И дружината вярна
я няма вече.
И България плаче
с горчиви сълзи.
(За какво умряхте,
славни момчета?!?)

Вместо да поемем
нещата в ръце,
все нещо ни е криво,
все някой ни е виновен,
все търсиме отвън
да ни помогнат
и хленчиме само,
и превиваме гръб,
и раболепничим лигаво,
и проституираме...
Сами си подлагаме
главата в ярем!
И ако още
така продължаваме,
някой ден ще осъмнем
без държава даже.

Караджата го няма.
Караджата умря.
И дружината вярна
я няма вече.
И България плаче
с горчиви сълзи.

Народе,
Караджата умря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Деспод!
  • Много силен стих Латинче,вик е,писък е...протест и несъгласие със днешната реалност!
    Поздравявам те за позицията и прекрасния стих!
  • Благодаря ви много!!!
  • Вик е стихът ти! Поздравявам!
  • Така е, защото от шестстотин и кусор години сме нечии роби, а такива хора, като Караджата вече не се раждат. Ако случайно пък се роди, то хищниците се събират заедно и го изяждат.

    Поздрав за стихотворението!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...