LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
801 5736
14.12.2008 г., 6:52 ч.

Носталгия за Свободата 

  Поезия » Гражданска
594 0 5
Караджата го няма.
Караджата умря.
И дружината вярна
я няма вече.
И България плаче
с горчиви сълзи.
(За какво умряхте,
славни момчета?!?)

Вместо да поемем
нещата в ръце,
все нещо ни е криво,
все някой ни е виновен,
все търсиме отвън
да ни помогнат
и хленчиме само,
и превиваме гръб,
и раболепничим лигаво,
и проституираме...
Сами си подлагаме
главата в ярем!
И ако още
така продължаваме,
някой ден ще осъмнем
без държава даже.

Караджата го няма.
Караджата умря.
И дружината вярна
я няма вече.
И България плаче
с горчиви сълзи.

Народе,
Караджата умря!

© Латинка-Златна Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Деспод!
  • Много силен стих Латинче,вик е,писък е...протест и несъгласие със днешната реалност!
    Поздравявам те за позицията и прекрасния стих!
  • Благодаря ви много!!!
  • Вик е стихът ти! Поздравявам!
  • Така е, защото от шестстотин и кусор години сме нечии роби, а такива хора, като Караджата вече не се раждат. Ако случайно пък се роди, то хищниците се събират заедно и го изяждат.

    Поздрав за стихотворението!
Предложения
: ??:??