Dec 14, 2008, 6:52 AM

Носталгия за Свободата

  Poetry » Civic
836 0 5
Караджата го няма.
Караджата умря.
И дружината вярна
я няма вече.
И България плаче
с горчиви сълзи.
(За какво умряхте,
славни момчета?!?)

Вместо да поемем
нещата в ръце,
все нещо ни е криво,
все някой ни е виновен,
все търсиме отвън
да ни помогнат
и хленчиме само,
и превиваме гръб,
и раболепничим лигаво,
и проституираме...
Сами си подлагаме
главата в ярем!
И ако още
така продължаваме,
някой ден ще осъмнем
без държава даже.

Караджата го няма.
Караджата умря.
И дружината вярна
я няма вече.
И България плаче
с горчиви сълзи.

Народе,
Караджата умря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Деспод!
  • Много силен стих Латинче,вик е,писък е...протест и несъгласие със днешната реалност!
    Поздравявам те за позицията и прекрасния стих!
  • Благодаря ви много!!!
  • Вик е стихът ти! Поздравявам!
  • Така е, защото от шестстотин и кусор години сме нечии роби, а такива хора, като Караджата вече не се раждат. Ако случайно пък се роди, то хищниците се събират заедно и го изяждат.

    Поздрав за стихотворението!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...