18 мая 2020 г., 13:57

Нов живот

798 1 0

Мъничка. Като пърхащ гълъб без криле.

Самичка. Бореща се с тъмния свят

на невидимите сили.

Страхлива. Свита на кълбо в някой ъгъл,

търсеща късче топлина.

 

Трепереща. Студ покрива тялото.

Завладява сърцето и то замръзва.

Отчаяние. Нищо не ще бъде

както го искаше.

О, мъничко дете!

 

Тънък лъч проряза мрака.

Топлинка – като от запалена клечка кибрит –

завладя студа.

Ледът започна да се пропуква.

 

Отнякъде се дочу музика.

Дали бе от адските изчадия

Или гласът на спасителя,

предлагащ нов живот?

 

Глас – нежен и топлещ –

погали нежното сърце.

И запулсира то в нов ритъм,

готово за танц, неискащо повече страдание.

Невидима любов изпълни малкото телце.

Крилете се разпериха и то отлетя.

Отлетя към синевата – свободно и щастливо.

Завинаги забравило тъмнината.

Погребало вътрешната грозота.

 

Устрем! Нагоре към красотата.

В търсене на своя лъч топлина.

Към него – гласът на своето спасение.

 

08.03.2014 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...