Мъничка. Като пърхащ гълъб без криле.

Самичка. Бореща се с тъмния свят

на невидимите сили.

Страхлива. Свита на кълбо в някой ъгъл,

търсеща късче топлина.

Трепереща. Студ покрива тялото.

Завладява сърцето и то замръзва.

Отчаяние. Нищо не ще бъде

както го искаше.

О, мъничко дете!

Тънък лъч проряза мрака.

Топлинка – като от запалена клечка кибрит –

завладя студа.

Ледът започна да се пропуква.

Отнякъде се дочу музика.

Дали бе от адските изчадия

Или гласът на спасителя,

предлагащ нов живот?

Глас – нежен и топлещ –

погали нежното сърце.

И запулсира то в нов ритъм,

готово за танц, неискащо повече страдание.

Невидима любов изпълни малкото телце.

Крилете се разпериха и то отлетя.

Отлетя към синевата – свободно и щастливо.

Завинаги забравило тъмнината.

Погребало вътрешната грозота.

Устрем! Нагоре към красотата.

В търсене на своя лъч топлина.

Към него – гласът на своето спасение.

08.03.2014 г.