Мъничка. Като пърхащ гълъб без криле.
Самичка. Бореща се с тъмния свят
на невидимите сили.
Страхлива. Свита на кълбо в някой ъгъл,
търсеща късче топлина.
Трепереща. Студ покрива тялото.
Завладява сърцето и то замръзва.
Отчаяние. Нищо не ще бъде
както го искаше.
О, мъничко дете!
Тънък лъч проряза мрака.
Топлинка – като от запалена клечка кибрит –
завладя студа.
Ледът започна да се пропуква.
Отнякъде се дочу музика.
Дали бе от адските изчадия
Или гласът на спасителя,
предлагащ нов живот?
Глас – нежен и топлещ –
погали нежното сърце.
И запулсира то в нов ритъм,
готово за танц, неискащо повече страдание.
Невидима любов изпълни малкото телце.
Крилете се разпериха и то отлетя.
Отлетя към синевата – свободно и щастливо.
Завинаги забравило тъмнината.
Погребало вътрешната грозота.
Устрем! Нагоре към красотата.
В търсене на своя лъч топлина.
Към него – гласът на своето спасение.
08.03.2014 г.
© Яна Всички права запазени