7 нояб. 2007 г., 00:12

Нова година

1.1K 0 4

На спирката:

ръцете ми се топлят от бенгалски огън,

в очите ми - замръзнали искри.

И уж бях толкова привързана,

защо тогава чаках 20 дни?

 

И ето - 3 секунди до дванайсет!

Дали ще стигнат за желание?

Когато не съм вярвала в Новата година,

навярно просто те е нямало.

 

На спирката ни беше срещата, забрави ли?

И искам да се излъжа, че не си.

Колите спряха. Спряха и желанията.

Стоя и чакам, а часовникът показва три.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Обичаща Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...