На спирката:
ръцете ми се топлят от бенгалски огън,
в очите ми - замръзнали искри.
И уж бях толкова привързана,
защо тогава чаках 20 дни?
И ето - 3 секунди до дванайсет!
Дали ще стигнат за желание?
Когато не съм вярвала в Новата година,
навярно просто те е нямало.
На спирката ни беше срещата, забрави ли?
И искам да се излъжа, че не си.
Колите спряха. Спряха и желанията.
Стоя и чакам, а часовникът показва три.
© Обичаща All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
