Nov 7, 2007, 12:12 AM

Нова година

  Poetry » Love
1.1K 0 4

На спирката:

ръцете ми се топлят от бенгалски огън,

в очите ми - замръзнали искри.

И уж бях толкова привързана,

защо тогава чаках 20 дни?

 

И ето - 3 секунди до дванайсет!

Дали ще стигнат за желание?

Когато не съм вярвала в Новата година,

навярно просто те е нямало.

 

На спирката ни беше срещата, забрави ли?

И искам да се излъжа, че не си.

Колите спряха. Спряха и желанията.

Стоя и чакам, а часовникът показва три.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Обичаща All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...