14 авг. 2009 г., 21:13

Нова игра

674 0 2


Не знам каква е противоотровата.
Не става с алкохол или трева,
не става, когато на други давам твоето.
Не става да се опитвам друго да си втълпя.

Не върви по нормалните графици.
Трябваше да ми омръзнеш досега,
а не да пиша името ти по отнесени пясъци,
опитвайки се в нещо вечно да го вградя.

А и ти не играеш по правилата.
Имаш ме, а още не си спрял
да ме преоткриваш и да пресмяташ
какво във мен те прави по-цял.

Изгубена в ходове неочаквани,
не знам как ме излъга в тази нова игра.
Не ме слушай. Аз по навик се оплаквам.
Ти си най-хубавото, което ми се случи досега.

14.08.2009г.
гр.Плая Дел Инглес

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...