Всяка вечер, щом си ляга малкият Огнян,
чаша мляко му се дава, да расте голям.
Все се сърди, че му казват „малчуган“,
а пък той се перчи - вече бил голям.
Приказки чете му мама, да се отнесе
в приказния свят на кралици и князе.
Ала тази вечер мама книжка нова взе
и зачете му за чудни, нови светове.
Но, не щеш ли, за беда в последната глава,
там, в гъстата гора, се развилня ламя.
Страшно стана на момчето, сви му се сърцето.
А уж се мисли за голям нашият Огнян!
© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены
С уважение.