Нова песен на Дъждосвиреца

Поэзия

403 4 15

...И запя Дъждосвиреца отново!

След сушата гласа си не пести:

усещането за дъжд го възхити!

Небето събираше облаци оловни!

Хората изгаряха от юлски огън!

Горящото кандило на слънчев ад

убиваше гората и огнен водопад

давеше България,загърбена от Бога...

Той литна в миг към небето жарко...

Готов бе да пее до последния си дъх!

Слънцето--кацнало на залезен връх ,

едва не го уби с лъчите си за малко!

В недрата на нощното небе овдовяха

сълзите Божии и литания за дъжд!

Обич в очите на Дъждосвиреца изгряха...

И се понесе песента му на шир и длъж!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Пепи,благодаря за миниесето на тема:Природата срещу човека, като следствие на човешкото поведение!

2024-08-30T15:32:02+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за Любими, Дарина!

2024-07-21T22:58:33+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за доверието, Надежда!
Благодаря за думите, които ако превърнем в дела в България сега нямаше да се усещаме безсилни и уязвими!

2024-07-21T20:42:06+03:00
palenka (П Антонова)

Няколко пъти го препрочитам и си мисля колко са силни природа и човек, за да се прераждат и как би бил друг животът ни, ако живеехме в хармония с нея, а не вървяхме често срещу себе си, в общ план казано и срещу нея, и каква саморазрушителна страна живее в нас, която не винаги съумяваме да овладяваме, а и не рядко й даваме воля без да мислим за последствията.

2024-07-21T10:13:47+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Измоли дъжд твоят дъждосвирец, Стойчо.

2024-07-21T09:59:51+03:00