Нова песен на Дъждосвиреца
...И запя Дъждосвиреца отново!
След сушата гласа си не пести:
усещането за дъжд го възхити!
Небето събираше облаци оловни!
Хората изгаряха от юлски огън!
Горящото кандило на слънчев ад
убиваше гората и огнен водопад
давеше България,загърбена от Бога...
Той литна в миг към небето жарко...
Готов бе да пее до последния си дъх!
Слънцето--кацнало на залезен връх ,
едва не го уби с лъчите си за малко!
В недрата на нощното небе овдовяха
сълзите Божии и литания за дъжд!
Обич в очите на Дъждосвиреца изгряха...
И се понесе песента му на шир и длъж!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
