22 мая 2018 г., 09:36

Нова приказка на ужасите

2.2K 12 14

Усойна пещера, човешки кости...

На входа – прашен череп всява смут.

Тук само мъртвите са скъпи гости.

Не би посмял да дойде даже луд.

 

Наоколо – дървета обгорени

от драконов отровен огнен дъх.

Опушени са старите морени

и няма ни тревица, нито мъх.

 

Подковен звън отеква в тишината

и ехото захапва го със стръв.

Изплашена настръхва планината,

в предчувствие за битка, смърт и кръв.

 

Принцесата на бялата кобила,

разрошена, с лютив в ръката спрей,

да върне годеника е решила,

отвлечен от перверзен дракон гей.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...