Усойна пещера, човешки кости...
На входа – прашен череп всява смут.
Тук само мъртвите са скъпи гости.
Не би посмял да дойде даже луд.
Наоколо – дървета обгорени
от драконов отровен огнен дъх.
Опушени са старите морени
и няма ни тревица, нито мъх.
Подковен звън отеква в тишината
и ехото захапва го със стръв.
Изплашена настръхва планината,
в предчувствие за битка, смърт и кръв.
Принцесата на бялата кобила,
разрошена, с лютив в ръката спрей,
да върне годеника е решила,
отвлечен от перверзен дракон гей.
© Васил Иванов All rights reserved.
Поздравявам те :0))