6 мар. 2016 г., 21:07  

Нова тема

537 0 7

 

С тънки токчета
или пък боса
минава през Главната
жена луннокоса...
Нова токова тема.
С устни червени
или само усмихната,
докато си далеко, 
докато слага вечерята,
твоето име притиска
в устни жадни и меки.
Светят косите и 
като антени.
И въздиша по тебе
в мислите си стаени.
Деколтето и остро
се протяга към теб
и...ах! Ще те вземе!
И додето оспоря
съвсем достоверно,
че и мене ме има,
тихо клоните в двора
ми помахват и шепнат:
"Сбогом, сбогом, любима..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, че купон се е завихрил при мен!!! Проспала съм го
    Благодаря на всички ви!

    magnum (Венцислав Янакиев), добро зрение имаш благодаря за помощта!
  • Каква е тази безподобна глупост?
  • Хубаво стихо!
    П.п Токове бе Белла, такива женски, тракащи, отмерващи прецизно всяка сигурна крачка на хищник... чак те хваща ток
  • Пишеш винаги оригинално, а това ми харесва много повече от празнословните краткостишия на някои претенциозни поетеси, надули се като въшки на лед! Поздравление, Миглена!
  • Наистина токова тема!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...