Новата Земя

12 янв. 2020 г., 19:40

Поэзия » Философская

856 0 2

По пътя крачките премервах
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания,
а те ме водеха все до Тебе.
Изчерпих последното дихание
и най накрая те намерих.
А сега какво? Нима съм същата?
Оная преди сто години?
По Пътя оставих късчета -
мечти, желания безименни.
А сега свободна съм и птиците
( гнезда в душата ми що виеха)
разпериха криле и литнаха
Земята Нова да открият.

Новата Земя

Свързани произведения

Комментарии

Предложения