Jan 12, 2020, 7:40 PM

Новата Земя 

  Poetry » Phylosophy
929 0 2
По пътя крачките премервах
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания,
а те ме водеха все до Тебе.
Изчерпих последното дихание
и най накрая те намерих.
А сега какво? Нима съм същата?
Оная преди сто години?
По Пътя оставих късчета -
мечти, желания безименни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Random works
: ??:??