slaveja123 (Слава Костадинова)
189 327
12.01.2020 г., 19:40 ч.

Новата Земя 

  Поезия » Философска
828 0 2

По пътя крачките премервах
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания,
а те ме водеха все до Тебе.
Изчерпих последното дихание
и най накрая те намерих.
А сега какво? Нима съм същата?
Оная преди сто години?
По Пътя оставих късчета -
мечти, желания безименни.
А сега свободна съм и птиците
( гнезда в душата ми що виеха)
разпериха криле и литнаха
Земята Нова да открият.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??