11 июл. 2018 г., 09:34

Ново начало 

  Поэзия » Другая
372 3 3

Калоян и Балдуина пак се бият пред света.
Янтра се издигна синя над великата земя.
Поговорихме човешки. Грешки имаме, нали?
Все едно дали сме пешки, всеки пълен е с мечти.

Обградиха ме горите – полъх на зелена длан.
Възродиха ме лъчите с досег от небе набран.
Пред Балкана се смалявам, ставам капка от роса̀.
Порива си утолявам – бавно се топя в града.

От зелената вселена вдишвам нежност и добро.
Всеки бори се с живота – острозъбо колело.
Младостта ми се калява, няма знаци към успех!
Никога не се предавай, искаш ли да си Човек!

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??