thedac (Димитър Драганов)
873 1129
11.07.2018 г., 9:34 ч.

Ново начало 

  Поезия » Друга
344 3 3

Калоян и Балдуина пак се бият пред света.
Янтра се издигна синя над великата земя.
Поговорихме човешки. Грешки имаме, нали?
Все едно дали сме пешки, всеки пълен е с мечти.

Обградиха ме горите – полъх на зелена длан.
Възродиха ме лъчите с досег от небе набран.
Пред Балкана се смалявам, ставам капка от роса̀.
Порива си утолявам – бавно се топя в града.

От зелената вселена вдишвам нежност и добро.
Всеки бори се с живота – острозъбо колело.
Младостта ми се калява, няма знаци към успех!
Никога не се предавай, искаш ли да си Човек!

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??