Ново начало
Калоян и Балдуина пак се бият пред света.
Янтра се издигна синя над великата земя.
Поговорихме човешки. Грешки имаме, нали?
Все едно дали сме пешки, всеки пълен е с мечти.
Обградиха ме горите – полъх на зелена длан.
Възродиха ме лъчите с досег от небе набран.
Пред Балкана се смалявам, ставам капка от роса̀.
Порива си утолявам – бавно се топя в града.
От зелената вселена вдишвам нежност и добро.
Всеки бори се с живота – острозъбо колело.
Младостта ми се калява, няма знаци към успех!
Никога не се предавай, искаш ли да си Човек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
