Ново начало
Калоян и Балдуина пак се бият пред света.
Янтра се издигна синя над великата земя.
Поговорихме човешки. Грешки имаме, нали?
Все едно дали сме пешки, всеки пълен е с мечти.
Обградиха ме горите – полъх на зелена длан.
Възродиха ме лъчите с досег от небе набран.
Пред Балкана се смалявам, ставам капка от роса̀.
Порива си утолявам – бавно се топя в града.
От зелената вселена вдишвам нежност и добро.
Всеки бори се с живота – острозъбо колело.
Младостта ми се калява, няма знаци към успех!
Никога не се предавай, искаш ли да си Човек!
© Димитър Драганов All rights reserved.
