Ново начало
Разпръсна се над мене тишината,
а вятърът бленува в своя сън.
Изплъзва се въздишка от душата
и устремена стрелва се навън.
Ала навън е утро мълчаливо,
стаило в себе си порочна нощ.
Отекват в капките изпито вино
и трепети с нестихващата мощ.
Прескача пак сърцето изтощено,
обвито в изцедена самота.
Дочу се странно ехо от небето,
и прозвучава в нечия душа.
Подобно звук от счупена камбана.
почувствах как разкъсва се света.
Изчезна всичко, нищо не остана,
изнизаха се чувствата, страстта.
С безшумни стъпки вечерта пристига,
на възел връзва светлите мечти.
В неведоми пътеки ни въздига,
и в нов живот светът ще затрепти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
