8 янв. 2023 г., 23:54

Ново време

940 5 9

Отронва се пореден лист от календара

а вятъра свести не спира и някак

тъжно е в душата - светът заспал е

и не се събужда...А вън времето не чака

трепти и бърза, отронва истини

и ги заскрежава за онзи миг - когато...

Вселенската врата ще се отвори

за да припламнат в душите -

вечен огън...да се отърсим

от старите химери, да бъдем истински

и пак задружни, да разберем истината

за света, където рухват старите химери...

И толкова видимо - нахлува светлината

залива с любов и доброта - Земята...!

Вълшебните ни измерения проблясват,

магически ни мамят - до тях да се докоснем

до извора на знания - за по- добър живот

и планетата да пазим от нас самите...

Защото...всичко е любов и тази наша обич

в сърцата на Вселените пулсира и носи

новия заряд  на новото ни време...

Златно с благи вести и благослов

в бокала звезден за да запишем

в летописа промените в новото ни време!

 

06.01.2023г

Катя Джамова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!!!
  • Иване, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
  • Много ми хареса! Катя, имаш богат поетичен свят, и вдъхновена душа с много обич към всички и към цялата вселена, "защото... всичко е любов и тази наша обич..."! Поздравления, Катя, за споделеното!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за прекрасните ви коментари!
    Бъдете здрави и вдъхновени и от Бог благословени!
  • "Защото...всичко е любов и тази наша обич
    в сърцата на Вселените пулсира и носи
    новия заряд на новото ни време. - дано, искрено се надявам да е така! Поздравлевия, Катя!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...