Jan 8, 2023, 11:54 PM

Ново време

  Poetry » Other
967 5 9

Отронва се пореден лист от календара

а вятъра свести не спира и някак

тъжно е в душата - светът заспал е

и не се събужда...А вън времето не чака

трепти и бърза, отронва истини

и ги заскрежава за онзи миг - когато...

Вселенската врата ще се отвори

за да припламнат в душите -

вечен огън...да се отърсим

от старите химери, да бъдем истински

и пак задружни, да разберем истината

за света, където рухват старите химери...

И толкова видимо - нахлува светлината

залива с любов и доброта - Земята...!

Вълшебните ни измерения проблясват,

магически ни мамят - до тях да се докоснем

до извора на знания - за по- добър живот

и планетата да пазим от нас самите...

Защото...всичко е любов и тази наша обич

в сърцата на Вселените пулсира и носи

новия заряд  на новото ни време...

Златно с благи вести и благослов

в бокала звезден за да запишем

в летописа промените в новото ни време!

 

06.01.2023г

Катя Джамова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления!!!
  • Иване, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
  • Много ми хареса! Катя, имаш богат поетичен свят, и вдъхновена душа с много обич към всички и към цялата вселена, "защото... всичко е любов и тази наша обич..."! Поздравления, Катя, за споделеното!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за прекрасните ви коментари!
    Бъдете здрави и вдъхновени и от Бог благословени!
  • "Защото...всичко е любов и тази наша обич
    в сърцата на Вселените пулсира и носи
    новия заряд на новото ни време. - дано, искрено се надявам да е така! Поздравлевия, Катя!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...