8.01.2023 г., 23:54

Ново време

938 5 9

Отронва се пореден лист от календара

а вятъра свести не спира и някак

тъжно е в душата - светът заспал е

и не се събужда...А вън времето не чака

трепти и бърза, отронва истини

и ги заскрежава за онзи миг - когато...

Вселенската врата ще се отвори

за да припламнат в душите -

вечен огън...да се отърсим

от старите химери, да бъдем истински

и пак задружни, да разберем истината

за света, където рухват старите химери...

И толкова видимо - нахлува светлината

залива с любов и доброта - Земята...!

Вълшебните ни измерения проблясват,

магически ни мамят - до тях да се докоснем

до извора на знания - за по- добър живот

и планетата да пазим от нас самите...

Защото...всичко е любов и тази наша обич

в сърцата на Вселените пулсира и носи

новия заряд  на новото ни време...

Златно с благи вести и благослов

в бокала звезден за да запишем

в летописа промените в новото ни време!

 

06.01.2023г

Катя Джамова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!!!
  • Иване, благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
  • Много ми хареса! Катя, имаш богат поетичен свят, и вдъхновена душа с много обич към всички и към цялата вселена, "защото... всичко е любов и тази наша обич..."! Поздравления, Катя, за споделеното!
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за прекрасните ви коментари!
    Бъдете здрави и вдъхновени и от Бог благословени!
  • "Защото...всичко е любов и тази наша обич
    в сърцата на Вселените пулсира и носи
    новия заряд на новото ни време. - дано, искрено се надявам да е така! Поздравлевия, Катя!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...