Нужен монолог
Нужен монолог
Оглеждаме отново вяло
гримирания си фасон
в любимото ни огледало
и пак не виждаме резон:
да променим нагласи стари,
да се замислим за обрат,
да сложим кръст на аватари,
създали този маскарад,
да поговорим откровено
с лицето, в профил и анфас,
да го запитаме смирено:
„Наистина ли ти си аз?”,
да ревизираме живота
и, между всеки коментар,
на идиота във стъклото
да плясваме един шамар!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Цанков Все права защищены
