Нужен монолог
Оглеждаме отново вяло
гримирания си фасон
в любимото ни огледало
и пак не виждаме резон:
да променим нагласи стари,
да се замислим за обрат,
да сложим кръст на аватари,
създали този маскарад,
да поговорим откровено
с лицето, в профил и анфас,
да го запитаме смирено:
„Наистина ли ти си аз?”,
да ревизираме живота
и, между всеки коментар,
на идиота във стъклото
да плясваме един шамар!
© Марин Цанков All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
