Нужен монолог
Оглеждаме отново вяло
гримирания си фасон
в любимото ни огледало
и пак не виждаме резон:
да променим нагласи стари,
да се замислим за обрат,
да сложим кръст на аватари,
създали този маскарад,
да поговорим откровено
с лицето, в профил и анфас,
да го запитаме смирено:
„Наистина ли ти си аз?”,
да ревизираме живота
и, между всеки коментар,
на идиота във стъклото
да плясваме един шамар!
© Марин Цанков All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
