Нужен монолог
Нужен монолог
Оглеждаме отново вяло
гримирания си фасон
в любимото ни огледало
и пак не виждаме резон:
да променим нагласи стари,
да се замислим за обрат,
да сложим кръст на аватари,
създали този маскарад,
да поговорим откровено
с лицето, в профил и анфас,
да го запитаме смирено:
„Наистина ли ти си аз?”,
да ревизираме живота
и, между всеки коментар,
на идиота във стъклото
да плясваме един шамар!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
