НОВО ПРИКЛЮЧЕНИЕ

Но не свършиха бедите на Мишконтиев във къщи.

Щом надуши му следите котаракът се намръщи.

План на ново той скрои как мишока да лови.

Щом не стана със капана ще зазида той отвора!

Тъй, мишокът ще остане там, на тъмно във затвора!

Пред отвора в миг натрупа пясък, гипс, цимент, вода!

Даже и лепило купи и го сложи във сместа.

След това доволен седна и към дупката погледна.

Тъй мишока ще накаже щом отвора му замаже.

Мисли си това с надежда котаран, и не поглежда

зад гърба му какво става! Нещо в ъгъла зашава.

При вратата, зад метлата на Мишконтиев главата

предпазливо се яви! А Мъркачев си седи

и дори не се усеща, че Мишконтиев отсреща

вече в дупката го няма! Става май голяма драма?

Предвидливото мишле за удобство бе решило

и за да е по-добре втори изход бе пробило.

Към опашката космата бавно то се приближи.

Не усети го котака как в места я натопи

и зачака с нетърпение то отново представление!

Бе унесъл се котака. Час и нещо вече чака

и мечнтае, и си мисли как мишока ще зантисне!

Най-накрая беше време той лопатата да вземе.

Щом Мъркачев туй реши стана, но усети-нещо

много здраво го държи! А какво е не се сеща!

Изненадата оляма е за него, щом видя

пухкавата и опашка натопена във сместа!

Дръпна! Втори път опита! И от болка заслеепен

дръпна трети път! Напразно! Беше здраво залепен!

А Мишконтиев, ухилен вече без да го е страх

бе доволен, че Мъркачев беше станал пак за смях!

Туй на случката е краят! Котараакът унизен

как отлепи се не зная? Знам, че беше разгневеен.

На мишлето се закани да мву върне! Ала как

ще четете в друга книжка за глупака котарак!