LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
3 мая 2013 г., 14:29

Някак сиво стана 

  Поэзия » Восточные формы
940 0 4

Студът пълзи над хора и смокини,

пропушиха комините, а там

до вчера кичестите ни градини

оклюмаха с оголени стебла.

 

И стана сиво... някак сиво стана.

На хората в душите притъмня,

и даже тя – черковната камбана,

не сбира с радост старци и деца.

 

Къде е лятото, смехът...? Къде са?

Къде са щъркелът и птичите ята?

Защо затвори тази тъжна есен

зениците на моя скъп баща?

 

Раздялата докосне ли сърцата,

усещаш ледения дъх на мрака.

 

30.10.2009

© Росица Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??