LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
3.05.2013 г., 14:29 ч.

Някак сиво стана 

  Поезия » Източни форми
943 0 4

Студът пълзи над хора и смокини,

пропушиха комините, а там

до вчера кичестите ни градини

оклюмаха с оголени стебла.

 

И стана сиво... някак сиво стана.

На хората в душите притъмня,

и даже тя – черковната камбана,

не сбира с радост старци и деца.

 

Къде е лятото, смехът...? Къде са?

Къде са щъркелът и птичите ята?

Защо затвори тази тъжна есен

зениците на моя скъп баща?

 

Раздялата докосне ли сърцата,

усещаш ледения дъх на мрака.

 

30.10.2009

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??