24 мая 2012 г., 09:20

Някаква Мария

1.9K 1 34

Прахосница е. Някаква Мария.
И сладки демони са й в косите.
Проклетница е. Повече от тия,
които доста трудно се обичат.
Записва си за срещи и раздели.
Забравя и нозете им да мие.
Закуската е в мръсните постели.
Цеди си от сълзите. Да ги пие.
Заспива със размазано червило.
И често се гримира. За последно.
Не ползва за аксесоар ветрило.
На нея вятърът и действа вредно.
Самата тя е вятър и пустиня.
Сърцето й е малко по-нагоре.
Проклетница е. Повече от тия
които са в излишък и на Бога.
И цялата е противоположност.
Хладилникът й е препълнен с дрехи. 
Във шкафа тъпче всяка сложност.
А под леглото спят едни утехи.
Проклетница е. Някаква Мария.
Не носи дрехи, за да ги съблича.
Прахосница е. Повече от тия,
които свободата си обичат.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....