Някаква Мария
Прахосница е. Някаква Мария.
И сладки демони са й в косите.
Проклетница е. Повече от тия,
които доста трудно се обичат.
Записва си за срещи и раздели.
Забравя и нозете им да мие.
Закуската е в мръсните постели.
Цеди си от сълзите. Да ги пие.
Заспива със размазано червило.
И често се гримира. За последно.
Не ползва за аксесоар ветрило.
На нея вятърът и действа вредно.
Самата тя е вятър и пустиня.
Сърцето й е малко по-нагоре.
Проклетница е. Повече от тия
които са в излишък и на Бога.
И цялата е противоположност.
Хладилникът й е препълнен с дрехи.
Във шкафа тъпче всяка сложност.
А под леглото спят едни утехи.
Проклетница е. Някаква Мария.
Не носи дрехи, за да ги съблича.
Прахосница е. Повече от тия,
които свободата си обичат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
Интересно написано. 
