24 may 2012, 9:20

Някаква Мария

  Poesía
1.9K 1 34

Прахосница е. Някаква Мария.
И сладки демони са й в косите.
Проклетница е. Повече от тия,
които доста трудно се обичат.
Записва си за срещи и раздели.
Забравя и нозете им да мие.
Закуската е в мръсните постели.
Цеди си от сълзите. Да ги пие.
Заспива със размазано червило.
И често се гримира. За последно.
Не ползва за аксесоар ветрило.
На нея вятърът и действа вредно.
Самата тя е вятър и пустиня.
Сърцето й е малко по-нагоре.
Проклетница е. Повече от тия
които са в излишък и на Бога.
И цялата е противоположност.
Хладилникът й е препълнен с дрехи. 
Във шкафа тъпче всяка сложност.
А под леглото спят едни утехи.
Проклетница е. Някаква Мария.
Не носи дрехи, за да ги съблича.
Прахосница е. Повече от тия,
които свободата си обичат.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...