Някаква Мария
Прахосница е. Някаква Мария.
И сладки демони са й в косите.
Проклетница е. Повече от тия,
които доста трудно се обичат.
Записва си за срещи и раздели.
Забравя и нозете им да мие.
Закуската е в мръсните постели.
Цеди си от сълзите. Да ги пие.
Заспива със размазано червило.
И често се гримира. За последно.
Не ползва за аксесоар ветрило.
На нея вятърът и действа вредно.
Самата тя е вятър и пустиня.
Сърцето й е малко по-нагоре.
Проклетница е. Повече от тия
които са в излишък и на Бога.
И цялата е противоположност.
Хладилникът й е препълнен с дрехи.
Във шкафа тъпче всяка сложност.
А под леглото спят едни утехи.
Проклетница е. Някаква Мария.
Не носи дрехи, за да ги съблича.
Прахосница е. Повече от тия,
които свободата си обичат.
© Николина Милева All rights reserved.
Интересно написано. 
