2 мар. 2020 г., 11:22

Някаква си рана..

1.2K 10 30

Спъвам се в сърцето си. Фатално.

Боли като ожулиш глупостта му.

Свикнах. Все съдрана ходя. Бавно

Боли ме само някаква си рана.

 

Безумие ме дави в тишината

Мислите пълзят еднопосочно.

Какво като е срамна голотата

събличам ги. Пред себе си.

                                     Порочно..

 

В сънища неканено се вмъкваш

(съзнателно, понеже, те избягвам)

Крадеш ми свободата да сънувам

Какво пък..? Аз на сънища не вярвам.

 

Празничните нощи са самотни.

Но с мене е приятел самотата

Сипвам ѝ. Наздравиците нощни

лекуват сякаш болките в душата.

 

Спъвам се в сърцето си. Фатално.

Боли като ожулиш гордостта му.

Ще стана. Ще ми мине. Много бавно,

Нали е само някаква си рана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мими, благодаря.
  • "Някаква си рана..." - до болка познато и толкова истинско!!! Поздравления за силното стихотворение! Бърка дълбоко в душата...
  • О, Ники. Много благодаря. Старая се ☀️
    Иржи, за мен е радост, че си тук 🌞❤️
  • Когато приемеш философски нещо като "само някаква си рана", по- малко боли! Страхотен стих, Дени! И перфектен и съдържателен!Браво ,хиляда пъти от мен!
  • Аз пред такава поезия мълча, както се мълчи в храм. Дори едното "браво" би звучало нелепо. Пожелавам си да срещам повече автори от такава величина!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...